Созопол

Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Първото селище тук е възникнало в края на IV-III хилядолетие преди Христа. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха. В созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, датиращи от II-I хил. преди Христа. Те свидетелстват за активно корабоплаване още от най-дълбока древност.

През 610 г. пр.н.е. на мястото на днешен Созопол е основана елинска колония („полис“) на милетски гърци под името Аполония Понтика. Името на града идва от бог Аполон, смятан за закрилник на колониите. Градът израства като важен търговски и пристанищен център. Поддържа активни връзки с големите центрове на ЕладаМилетАтинаКоринтХераклея Понтийска, островите РодосХиосЛесбос и други. Търговското му влияние в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, възникнало през V в. пр.н.е.. Аполония Понтика се конкурира със създадена след около един век мегарска колония Месемврия. Мегарците искат да имат търговски контакти с траките чрез бургаския залив. В отговор на това Аполония създава своя собствена колония - Анхиало от южната страна на Месемврия. Новата колония има задължението да пази достъпа до бургаския залив. Тя е богата и на подводни залежи на сол. За активна добив на сол още в Античността сочат промени по морското дъно в залива.

Котвата става емблема на Аполония и неизменен знак върху монетите, които тя сече още от края на VI в. преди Христа. Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. Съвременниците му го наричат Аполония Магна(Велика Аполония). В града се намирал голям храм на бог Аполон. Точното местополжение не е изветно, вероятно на остров Кирик.

През 72 г. пр.н.е. градът е завладян и ограбен от римляните, а крепостната му стена - разрушена. Пълководецът проконсул Марк Лукул, който превзема града, отнася със себе си известна статуя на бог Аполон от светилището и я поставя на Капитолия в Рим. През IV в. той отново е в подем и вече е известен с името Созополис - „град на спасението“. Традиционно византийски град и твърдина в хинтерланда на Константинопол, едва през 812 г. - при кан Крум - Созопол за кратко влиза в пределите на българската държава.

Созопол, заедно с Месамбрия (днес Несебър) пада 1459 година - 6 години след падането на Константинопол, като една от последните византийски крепости под турско владичество. В отбраната на града са участвали венециански и генеузки кораби.

От XVIII-XIX век са запазени църкви и множество къщи от дърво и камък, създаващи неповторимия архитектурен облик на днешен Созопол. Старинните икони и великолепните дърворезбени иконостаси представят забележителните постижения на художествените занаяти от това време.

Част от гръцкото население на Созопол се изселва през 20-те години на 20 век и основава село Созополи на Халкидическия полуостров, Гърция.

1
2


Комплекс "Гранд Манастира" Пампорово

Комплекс "Гранд Манастира" Пампорово

След изграждането и успешното реализиране на три ваканционни селища в Пампорово – “Манастира” 1, 2, и 3,...

ОЩЕ
Комплекс "Етъра" Свети Влас

Комплекс "Етъра" Свети Влас

На 1 август 2006 г. в Свети Влас, “Диневи” прерязаха лентата на комплекс "Етъра". Поради голямата си дължина /344 м./ той е разделен на...

ОЩЕ
Комплекс "Панорама" Свети Влас

Комплекс "Панорама" Свети Влас

Комплекс “Панорама” обединява в себе си двуетажни еднофамилни къщи в стил “Стара българска къща”. Те са с...

ОЩЕ
За да използвате услугата е нужно да обновите Вашия Flash Player. Може да го направите от тук